КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ – АСКЕТЪТ В МОЛА

Писателят за консерватизма на интелектуалците и кафето в мола

  • 18.04.2014
  • от Ралица Стоянова

„Твърде малко сме, за да се делим“, каза писателят Калин Терзийски на представянето на новата си книга „Аскетът в мола“. Събитието се състоя на необичайно за такива изяви място – кафене Starbucks в The Mall, на 4 април. Писателят обясни, че именно там е писал всичките си разкази и някои от романите си. Новата му книга – луксозно издание с разкази и илюстрации, дело на самия Терзийски, казва „не“ на омразата. Попитахме го има ли смисъл в разделянето между интелектуалците и хората от мола, каква е цената на смисъла и порок ли е консуматорството.


Интелектуалците и хората от арт средите обикновено отричат мола като пространство, а ти му посвещаваш книга. С какво те провокира молът?
Първо: здравейте! Ами хората по принцип обичат да отричат разни човешки неща, които не разпознават като свои. Чрез отрицанието те, струва ми се, се самоопределят. Нали ви е позната теорията за имунитета? Живият организъм, особено по-сложният, реагира с бурно отхвърляне на чужда биологична материя. На чужда генетична информация. Затова нашите организми реагират така бурно както на бактерии и вируси, паразити и чужди тела с органичен (забележете – органичен!) произход, така и на трансплантираните чужди органи.  Колкото по-сложен е един жив организъм, толкова по-силна непоносимост има към чужд биологичен материал. А ето че и към чужд интелектуален материал. Интелектуалците възприемат мола като заплаха, като нещо чуждо. А молът е идея, представа и мит, не е просто грамада метал, бетон и стъкло, пълна с маркови предмети от полимери и целулоза (които ние с детински възторг наричаме маркови дрехи и айпади). Молът е една идея, чужда за консервативните интелектуалци. И запомнете ми думата: най-образованите хора са най-консервативни; те имат най-голям багаж от изградени и стабилни представи (и етични и естетически норми). А който има най-голям багаж, най-трудно го изоставя – нали така?

Интелектуалците са най-консервативни – и у българските интелектуалци представата за малките квартални кръчми и магазинчета като извор на колорит, уют, йорданйовковски чувства (полумъка, полусладост) има много дълбоки корени. Пък и интелектуалците в България са бедни. И дори тези, които не са бедни в момента, смятат, че е по-достойно да си беден.

Или пък са били бедни в миналото. За българския интелектуалец бедността е свещена. А по съребрена линия някак си и мизерията става свещена. А молът не е в никакъв случай храм на бедността. Бедните интелектуалци го мразят, защото е символ на недостъпен (според предразсъдъците им) лукс. Богатите интелектуалци го мразят по традиция – защото са интелектуалци и се чувстват длъжни да мразят всичко луксозно. (Но те не си дават сметка, че „лукс“ не означава „нагло богатство“, лукс на латински означава „светлина“). А в същото време повечето не забелязват, че молът не е нито особено луксозен, нито особено скъп. И не забелязват, че в него работят същите обикновени момчета и момичета – труженици и жертви на капитала (ха-ха, нали така се казваше?), каквито има и извън мола. Въобще интелектуалците – най-най-просто казано – приемат мола като атрибут на простолюдието. На жадното за лукс простолюдие. И за да се разграничат от жадното за лукс простолюдие – те го мразят; мразят и моловете. Или просто не ги обичат.
А за мен всичко това изглежда толкова частично, инфантилно и прозрачно глупаво, че ми става хем смешно, хем тъжно. И не само че не мразя моловете, но се опитвам и да им се радвам. Те са творение на усърден и умен човешки труд. Подобно на малките квартални магазинчета – но в по-големи мащаби. Но кое, по дяволите, е голямо, след като е човешко?
Повече ме мъчи и натъжава буренясалата пустош, останала от социализма, която е около моловете – но се опитвам и нея да приемам. С невъзмутимо спокойствие. Да приемаш живота – ето я мъдростта!


Непреодолима ли е пропастта между духовните и „молните“ хора? Обосновано ли е изобщо такова разделяне?
Мисля, че няма пропаст. Както казах – интелектуалците са по-консервативни, защото имат повече натрупани и лишени от гъвкавост представи за света, които те не искат да изоставят. Душевният им багаж е по-богат и сложен и те не могат току-така да го изоставят. У интелектуалците, особено у българските, живее още древната юдео-християнска представа за „развратния, пълен с гнил разкош и упадъчно изобилие“ Вавилон. Но също живее у интелектуалците, колкото и да не им се ще и да не им се вярва – и социалистическата представа за „фалшивия разкош на Гнилия капитализъм“. И те пазят, без да щат, у себе си тези представи и не могат да ги изоставят.

И ето – молът е самият развратен Вавилон с целия си лъстив и безсрамен разкош!

А „простият народец“ няма такива предразсъдъци! Знаете – диваците най-лесно приемат новото. Особено ако е във вид на шарени мъниста и лъскави огледалца. Шегувам се.
Но скоро и интелигентите, към които аз се причислявам все пак, ще открият, че в мола е по-чисто, служителите са далеч по-възпитани, хората, бродещи по селенията му, са далеч по-вежливи (защото средата цивилизова!), а кафето в кафенетата е по-хубаво.
Няма нищо лошо и срамно в по-качествения и по-умен човешки труд!

Какво би казал на човек от мола, който няма представа кой си?
Ха, много приятен въпрос! То и аз нямам представа кой съм, така че много ще се учудя, ако видя въобще някой, камо ли пък в мола, който има представа кой съм аз! Тоя, който има точна представа за това, Кой е, според мен чисто и просто е глупак. Не, не е точната дума глупак. Той е глупчо. Човек е нещо силно изменчиво и неопознаваемо. Знайте това. Та така. Ако ме срещне някой, който няма представа кой съм аз, ще му подам ръка и ще кажа: Здравей, мили човече, ти си като мен!


Съвременният човек търси „смисъл на промоция“? Каква е реалната цена на смисъла?
Смисълът е безценен. Най-хубавото нещо на света. Но го раждаме ние! Ние, ние, ние! Примерно – за мен е безсмислено да си купя айфон. И е безсмислено да си купувам адски много неща. Но има хора, които намират адски голям смисъл в това! Аз им завиждам. За това, че те намират смисъл там, където аз не мога. Но ме натъжава при тях това, че те мислят, че смисълът е в тия неща – които те искат и които си купуват.
Да, те Намират Смисъл в Нещата, които придобиват.  Примерно намират смисъл в по-високото образование или в по-доходоносната работа, в по-бързата кола. Аз не намирам смисъл в това. Но хората смятат, че смисълът е вътрешноприсъщ на тези неща, че той е втъкан в тези неща; а не е роден от самите тях, от хората! Тоест – те не могат да повярват, че ако решат, могат да си наложат да намерят смисъл и в нещо привидно напълно безсмислено. Да речем в това да садят малки и невзрачни цветенца на полянка, през която не минава никой!


Човек може да си наложи да намери смисъл и в пълненето на бъчва без дъно! Тоест – повярвайте ми – Човекът е Майстор в създаването на смисъл!


По принцип Смисъл няма! В природата и сред предметите смисъл няма! В живота смисъл няма! Виждал съм десетки и стотици болни от депресия, които не намират смисъл ни в децата си, ни в хубавия си и подреден живот, ни в благородната си работа, да речем – в работата си на инженери или лекари. Не намират и не намират смисъл в това. И някои от тях умират от тая трагична липса на смисъл. Защо? Ами защото смисъл в нещата наистина няма. А техните болни души не могат да генерират необходимия ни за живеене смисъл! Защото наистина – смисъл във външните неща Няма! Смисълът се ражда от човешката душа. Човек решава кое Ще Има Смисъл и кое – Няма да има смисъл.

Наричаш мола „храм на консуматорството“? Порок ли е то?
Консуматорството е порок от гледна точка на това, че позволява да виреят у консуматора разни други пороци. Примерно безочливата нахална претенция. Или откъсването от основанията.

Консуматорът не знае как се прави хляб или как се коли теле – но нагло и безцеремонно иска да получи на мига и най-вкусния хляб и най-нежната телешка пържола.

Той иска да получава всичко веднага – като някакъв бог, на който се правят приношения! Но в същото време не си е помислил, че ако е бог, той ще трябва да е и творец и да дава дъжд, и да пази посевите от болести, и да е съвършен, и да е всеблаг. Консуматорът просто иска, а не смята, че трябва да дава. Той просто има своята кредитна карта. И с нея става нагъл. Готов е да обиди жестоко някое нещастно молско момиче, продавачка или уредничка – само защото е изпитал някакво мимолетно неудоволствие – примерно не е получил на мига стоката, която му се ще да получи. Той живее в мечта – изобилието е около него – и той става капризен и жесток като глезено дете. А Аскетът в мола върви из мола и осъзнава всички тези опасности.
Аскетът в мола прави и друго: той се опитва да разясни тези опасности на мола и на другите. Той им казва: Не ставайте глупави и капризни деца, които само искат, искат и искат! И никога не дават! Не ставайте зли и нагли деца, които само крещят:  дай ни шунка, дай ни данон за пиене! – а не знаят ни къде се намира вимето на кравата, ни са чистили кравешка тор от оборите!

В книгата има твои илюстрации – откога датира увлечението ти по изобразителното изкуство?
Увлечението ми датира от 1973-та. Тогава бях на три. И оттогава непрекъснато рисувам. Нищо повече.

Определяш себе си като „миньор, който извлича думи“? Кое е твоето находище?
Моята неизчерпаема душа. Душата на човек е огледало. А във всяко огледало се отразява целият свят – не е ли така? Ние си мислим, че докато се оглеждаме – в огледалото се отразява само лицето ни. Ха, ама че глупост! В огледалото се отразява и лицето ни, но и всичко, което е около нас и зад нас, и встрани от нас. И навсякъде! Ако влезем в огледалото, подобно на Алиса, ще пътешестваме вечно! Душата е огледалото.

 

Запознай се и с един българин, който ще напусне мола и всичко земно, за да заживее на Марс - полуфиналист в мисията "Марс Едно"