Нещата от живота

В градски условия оцеляват само най-подготвените и тези с чувство за хумор

Макар и безкрайно различни, жителите на големите градове са много сполотена общност, когато стане въпрос за недостатъците на това да живееш в градската „джунгла”. Дупките по улиците, мръсният въздух, малкото места за паркиране – всички те са общи врагове, срещу които дружно се борим и малко по малко променяме в желанието си да направим урбанизирания свят  по-добро място за живеене. Далеч обаче остава моментът, в който тези „феномени” напълно ще изчезнат. Затова пък имаме възможност да погледнем от добрата им страна и да открием невидимите хубости, които всеки недостатък неминуемо носи със себе си.
И така… Оставяме модните слънчеви очила настрана и взимаме най-дебелата лупа на света, за да видим какво добро можем да „измъкнем” от най-хулените градски издънки.

НЕ ПОЖЕЛАВАЙ ПАРКОМЯСТОТО НА БЛИЖНИЯ

Айнщайн отдавна разкри дълбоко пазената тайна, че на този свят има две безкрайни неща – Вселената и човешката глупост. За паркоместата никой нищо не е казвал…

Така че всички коментари по въпроса в духа на „Защо все на мен?”, „Няма справедливост на този свят” и „€!$@(%$>?§” са напълно излишни и неоснователни.
Чудиш се защо не можеш да намериш място за паркиране сутрин? Истината е, че точно след изгрев слънце от градската канализация изпълзяват странни малки същества, които стремглаво се втурват да подреждат возилата си по улици и тротоари и незнайно как винаги уцелват точно периметъра, който ТИ си решил да населиш в конкретния ден. Спасение от тези гадинки няма! Затова, вместо да умуваш безсмислени схеми, погледни от добрата страна на нещата и помисли за предимствата от така заформилата се ситуация.
На всички ни е ясно – шофирането в сутрешния трафик е съпроводено от не особено ласкави словоизлияния от страна на участниците в движението. Изборът на градски транспорт или такси би спестил на семейството ти един куп цветущи пожелания. Възползвай се!
Проблемът с намирането на място за паркиране може да се превърне в чудесен повод да започнеш деня с приятна разходка. Бонус времето, което получаваш насаме със себе си, можеш да използваш, за да послушаш хубава музика или да помислиш на спокойствие, далеч от напрягащото присъствие на скоростния лост и ръчната спирачка.

ЧИСТИ ПОМИСЛИ ЗА МРЪСНИЯ ВЪЗДУХ

Да, мръсният градски въздух не е мит – ако не вярваш, можеш да се убедиш с очите си някоя зимна сутрин, като се разходиш до софийския квартал “Хаджи Димитър” и се опиташ да разпознаеш мъжделивите силуети на хората, застанали на два метра до теб на спирката. Ако вече си го направил, сигурно си разбрал колко лесно е да объркаш човек с уличен стълб… Мъжделивата панорама, която се открива от Витоша, също подсказва колко далеч от „кристално чист” е въздухът в столицата. За съжаление няма много варианти за спасение от този градски „недъг” и в случай, че не си достатъчно смел, за да добавиш към ежедневното си облекло кокетен противогаз или медицинска маска, предлагаме да преминеш към план Б. А именно – потърси малките ползи, които винаги са скрити някъде под повърхността на големите недостатъци.
Ако през прозореца ти влиза аромат на бистър ручей и борови иглички, би ли тръгнал да търсиш „гората” по планини, селца и паланки през уикенда? Е, повечето от нас едва ли някога ще разберат отговора на този въпрос, но по-добре, вместо да изпадаме в излишни разсъждения, да прилагаме активно извинението „Не ми се диша градския прахоляк”, за да забегнем някъде през почивните дни.
Широко дебатираната тема за мръсния въздух „отключи” много креативни идеи за борбата с този проблем. А големият бонус от цялата тази работа е, че всъщност много от взетите мерки доведоха до приятни трансформации. Една от най-забележимите е свързана с очевидното увеличаване на колоездачите, които кръстосват улици и тротоари в работни и почивни дни. Може би ти си един от тях?

НИКОЙ НЕ Е ПО-ГОЛЯМ ОТ… УЛИЧНИТЕ ДУПКИ

Може и да си се научил да се справяш с финансовите и сатурновите дупки, но борбата с уличните си е съвсем друга бира.

Тук опитът и инстинктите не помагат,  частните уроци съвсем. Затова приветстваме всички, които поне малко от малко са се научили да се справят с тези асфалтови „хищници”, и им сваляме шапка (и на тримата!). За благото на всички останали пък споделяме нашата позитивна гледна точка към това поредно градско предизвикателство.
„Изкривих джанта”, „Спуках гума”, „Счупих токче”, „Измокрих се до костите” – тези и още около дузина обяснения в този дух могат да послужат за перфектно извинение, в случай,че си закъснял за работа точно в деня, когато шефът е решил да дойде навреме. И всички те благодарение на безценния феномен улични дупки.
Много е лесно да си вървиш/караш по идеално асфалтирана улица. Да си примерен участник в уличното движение, докато се опитваш да „надцакащ” зейналите ями, обаче означава, че освен всичко останало развиваш координацията, съобразителността и бързите си реакции. Това си е един вид безплатно обучение, с което не можеш да се сдобиеш и в най-реномираните университети. 

Виж и как да си спретнеш жестока първа среща с нула бюджет в София