Нещата от живота

Или най-знаменитите антиутопии в литературата

Спомняте ли си онзи невзрачен банков чиновник, арестуван и пратен на съд за престъпление, което никога не е извършил? Екзистенциалната притча на Кафка, предизвестила суровите издевателства на XX век и нароилите се престъпници в одежди на морални арбитри? А онзи идеално смазан механизъм на Замятин, пресъздаден в романа му „Ние“, който започва с потресаващ цитат от Държавен вестник? Сигурно и ти си имаш любима антиутопия. Книга, която възпроизвежда най-личния ти обществен кошмар. Тук ще се опитаме да отгатнем кой е той.

ПРЕКРАСНИЯТ НОВ СВЯТ (Фама, 16 лв.) Малцина знаят, че заглавието на прочутия роман на Олдъс Хъксли е реплика на Миранда от „Бурята“ на Шекспир: „О, чудо! Колко красиви същества! Ах, как прекрасни били човеците! И как щастлив си със тях, нов свят!“ Авторът на „Хоровод на смешниците“ и „Лебедът умира след много лета“ е блестящ новелист, сатирик и критик, считан за един от най-представителните творци на модерната английска литература. A „Прекрасният нов свят“ е смразяващо прозрение. Във века, в който науката и технологиите бързо превземат цивилизацията, Хъксли предупреждава за опасността от обезцветяването на обществото и превръщането му в един бездушен рай на технократи.

1984 и ФЕРМАТА НА ЖИВОТНИТЕ (Фама, 18 лв.) Не знам дали живеем в oруелианско време, но е факт, че концепцията за Големия брат никога не е била по-актуална. Емблематичният роман на Оруел е публикуван през 1948 г., за да послужи като алармен сигнал срещу израждането на представата за равенство и социална справедливост. Лозунгът „Войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила“ плющи в ума на всеки, който се е докоснал до драмата на Уинстън Смит в тази брилянтна дистопия, бичуваща държавния произвол, маскиран като грижа за оцеляването на общността. „Фермата на животните“ също илюстрира абсурдното манипулиране на идеалите и налагането на тоталитарна диктатура „в името на тяхната защита“, разбирай подмяна.

451 ГРАДУСА ПО ФАРЕНХАЙТ (Бард, сборник, 19,99 лв.) Когато си мисля за Бредбъри, се сещам за одухотвореното лице на Джули Кристи. Понякога стига и поглед, за да избухне светът под краката ти. Друг път е необходимо да говориш дълго, за да започнеш да осъзнаваш какво казваш.

Истината е, че „носим вродената глупост да смятаме метафората за доказателство, празнословието – за извор на фундаментални истини, а самите себе си – за пророци“.

И забравяме, че най-хубавите книги миришат на индийско орехче. Името на романа идва от химическото свойство на хартията да се самозапалва при съответната температура. Половин век назад Бредбъри описва възможните последствия от нашествието на масовата култура, духовната инвалидизация и посредствеността. Неотдавна нобелистът Марио Варгас Льоса сподели опасенията му през своята есеистична книга „Цивилизация на зрелището“.

АБСУРДИСТАН (Колибри, 18 лв.) Каквито и антиутопични визии да размята Щейнгарт, в края на краищата става дума за любов. Авторът на „Супертъжна истинска любовна история“ жонглира с фактите така безгрижно, сякаш през цялото време е в процес на тотална разпродажба – все търси начин да се отърве от себе си. Дали са се дянали в Манхатън, в отдел „Следчовешки услуги“ на някоя гигантска корпорация или на Луната, героите му неизменно бягат от миналото си, а бъдещето току ги сритва здраво в стомаха.

Първо ти си малък, а баща ти е голям. После ти си голям, а баща ти е малък. Но миналото – то винаги е по-голямо и от двамата.

„Абсурдистан“ е брутален зевзеклък – вместилище на каламбури, невнятности и гротеска, закръглени красавици с очи като лешници, типизации, спекулации и халюцинации, политически некоректни упражнения и един Миша, обладан от копнеж по Руена. Абсурдите на американската и източната действителност са изложени с кръшно остроумие, а хлевоустият, безпардонен език обещава читатели с опънати нерви. Затова пък през 2006 г. „Абсурдистан“ се нарежда сред десетте най-добри книги на годината в класацията на Ню Йорк Таймс. Историите на Гари Щейнгарт са опияняващ микс от сатира, социално пророчество, лингвистични фойерверки и емоционален кипеж.

ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА МУХИТЕ (Анимар, 6,99 лв.) е вопъл за изгубената невинност. Плач за опустошеното човешко сърце и за верните, разумни приятели, пропадащи в бездната. Сър Уилям Голдинг е поет и есеист, носител на Нобелова награда  за литература, но името му се асоциира с първия му роман, който излиза през 1954 г. Заглавието на книгата шифрова староеврейската дума велзевул, което означава демон. Изводът ли? Великите хрумки са простички. Стегнатият, привидно кротък разказ за метаморфозата на нравите на няколко „обикновени“ момчета, изхвърлени на безлюден остров след самолетна катастрофа, в началото не предизвиква интерес. Днес алегорията на Голдинг е класика и се числи към най-находчивите социални антиутопии в историята на литературата.

АТЛАС ИЗПРАВИ РАМЕНЕ (Мак, Изток-Запад, трилогия, 65 лв.) се спряга като най-популярната книга в САЩ след Библията. „Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда; когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо; когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние; когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, и вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас; когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва – тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено.“ Да ти напомня за нещо този фрагмент? За родната действителност, да речем, и за крехките ти ежедневни битки? Ами ако и ти станеш като другите, ако престане да те е грижа, тогава какво ще стане с нас?

Може би наистина нашият свят е адът на някоя друга планета, както гадаеше Хъксли. Остава да се надяваме, че чуждоземците ни завиждат за това. Или поне че адът и раят са неразделни.

Искаш мир?! Готви се за война!