Нещата от живота

Като основна част от новото немско кино Вим Вендерс е считан за един от най-достъпните, разбираеми и "американизирани" (както той самият казва) режисьори от това поколение

"Правило без изключение" на Вим Вендерс от 1977 година – адаптация по романа "Играта на Рипли" на Патриша Хайсмит, може да се разглежда по много различни начини. Като екзистенциална драма за неизлечимо болен създател на рамки за картини, чийто живот драстично променя посоката си в последните му дни.

Като стилен, ефектен и напрегнат трилър с препратки към Холивуд (Хичкок, гангстери, легендарни холивудски режисьори в ролите).

Като филм за силната и необикновена връзка между двама мъже – швейцарец в Германия и американски каубой престъпник. Или ироничен коментар върху необратимото въздействие на американската поп култура върху Германия и трудните отношения между двете страни – както самият Вендерс гледа на филма си. Независимо коя трактовка си изберем, "Американски приятел" (както е оригиналното заглавие на филма) е хипнотичен филм със запомнящи се образи, който съвсем заслужено получава номинация за Златна палма в Кан.

Главните герои на Вендерс в никакъв случай не са еднообразни, повърхностни или елементарни. Напротив, те започват да се изграждат пред нас още в началото и с всяка следваща сцена стават все по-интересни и разнообразни. Според много критици Денис Хопър прави една от най-добрите роли в кариерата си именно като Том Рипли – объркан каубой в Хамбург, който е изгубил пътя в живота си. А самият герой от филма на Вендерс е определян като най-адекватното изображение на оригиналния Том Рипли от романа на Хайсмит, екранизиран няколко пъти. Когато е в компанията на други хора, Том е много по-уверен. Когато е сам, той сякаш се разпада, търсейки смисъл в живота си. Рипли записва екзистенциалните си размишления на диктофон, след което ги слуша отново и отново. Той участва в схема с продаване на картини на високи цени от "рeдкия починал" художник Дерват, който всъщност е съвсем жив. И дори е изигран от големия американски режисьор и близък приятел на Вендерс – Никълъс Рей.

Когато второстепенните и епизодичните герои са убедителни и имат силно присъствие, филмът придобива автентизъм и атмосфера, която ни позволява много по-пълно да се потопим в него. Дерват е един от най-запомнящите се образи във филма поради суровия си вид, мъдростта, която излъчва, и огромното екранно присъствие, което приковава погледите и усещанията ни. Разбира се, той не е единственият – всички второстепенни или епизодични мъжки герои/актьори стоят много убедително. Веднага след героя на Никълъс Рей идва и другият култов американски режисьор – Самюел Фулър (отново близък приятел на Вендерс), в ролята на американския гангстер, дърпащ дълбоко от пурата си, който сякаш е олицетворение на гангстера от жанровото американско кино. Френският престъпник Мино (изигран перфектно от Жерар Блен) е още един от силно запомнящите се образи от филма. По идея на Том, Мино въвлича протагониста Джонатан (Бруно Ганц) в света на убийствата за пари, след като хитро и убедително го примамва да отиде в Париж за нова лекарска консултация в добра болница. Мино, със своето сладко говорене и ехидно изражение, е като въплъщение на човешката манипулация.

И накрая, но не последен по важност поставям и главния герой Джонатан. Умиращия от неизлечима болест на кръвта творец (създател на рамки и реставратор на картини) е запознат с тежкото си състояние и не знае точно още колко живот му остава. Във всеки епизод с него виждаме тъга в очите му. Но той не се е сгромолясал и предал пред идването на смъртта – напротив, продължава живота си с достойнство, без излишно да драматизира състоянието си. Джонатан с голяма вещина и сдържана изразителност е изигран от швейцарския актьор Бруно Ганц (когото Вендерс взима за главната роля в "Криле на желанието").

Основно място в "Правило без изключение" отново имат градовете – местата, в които се развива действието. Градските пейзажи и панорами изобилстват във филма и изграждат до голяма степен атмосферата му – с всичките небостъргачи и високи сгради, улици, площади, станции на метрото, гари, свободни пространства и т.н. Действието не просто се развива някъде или където и да е. То се развива на точно определени места в точно определени градове – Хамбург, Париж, Мюнхен, Ню Йорк.

Като основна част от новото немско кино Вим Вендерс е считан за един от най-достъпните, разбираеми и "американизирани" (както той самият казва) режисьори от това поколение, но това съвсем не прави филмите му по-слаби. "Правило без изключение" е задължителен филм за всички негови почитатели.

Виж какво още влиза в нашия задължителен списък.