Черно огледало – черната страна на светлия ни напредък

След порцията коледни филми е време да се върнем в реалността

  • 26.12.2016
  • от Свилена Николаева

Блажено си похапвате от мусаката на мама и коледния кекс на баба, а копчето на дънките ви се чуди сега ли да се разшие или след порцията сарми, с която сте се заели амбициозно. Вероятно хвърляте и по един поглед  на телевизионните програми на родните мастодонти на телевизионерската мисъл, и още по-вероятно, вече сте успели да се отегчите от предавания за готвене,  реалитита, коледни филми и мрачни новинарски емисии.

Именно този приказен миг на пълно презадоволяване на всякакви кулинарни щения и леко залиняване на мисловната дейност, е подходящият момент за чаша добро вино за диджестив и един качествен филмов продукт. За щастие, такъв можем да ви препоръчаме и то в цели няколко сезона, с по няколко епизода. Става въпрос за британския сериал на Чарли Брукър, стартирал през 2011 година, като последният му сезон беше реализиран през текущата година. За хората, които не са любители на формата на сериала – не се притеснявайте, първият сезон има едва три епизода. Те не са свързани помежду си почти по никакъв начин (освен някои тънки моменти, които са по-скоро за пиниз), освен чрез обединяващата тема за технологията и как тя би рефлектирала на живота ни в едно евентуално бъдеще. Въпреки, че представеното като евентуално  бъдеще изглежда все по-малко сай фай от 2011-та насам, и все по-реалистично към днешна дата. Черно огледало е антиутопия, като сюжетите се развиват в различни реалности, стилистика и начин на заснемане.

В обектива са медиите, социалните мрежи, технологичният прогрес, реалити форматите, алтернативните форми на реалност и всепоглъщащото ни желание за леко забавление и ексхибиционизъм (фигуративно казано) в социалните мрежи.

Авторите на мини-сериала успяват да пресъздадат една специфична атмосфера във всеки епизод, с характерни за него символика и метафори. От първия такъв – брутална политическа сатира (без да е преувеличено, ефектът на отворената в изумление уста) през последващите, та до последния – всеки един е бижу на визионерската мисъл – точен, лаконичен и заковаващ проблемите, пред които вече сме се изправили, осветляващ всепроникващите пипала на технологията, която е вечният участник във всяка наша интеракция. Най-ценното в случая е, че този съвсем некомерсиален продукт (нетипично за сериал) те кара да осмисляш в продължение на дни над сюжетите и да даваш своите отговори по дилемите, които авторите на са дали дефинитивно, а са оставили отворени. Болезнено прецизен, брутален до невъзможност да откъснеш поглед от него и отчаяно да се молиш да има и други сезони, естетски заснет и изигран, Черно огледало е определено мъст сий.

За името на сериала, създателят му коментира:

„Ако технологията е наркотик – а се усеща именно като такъв – тогава, какви точно са страничните ефекти? Тази зона – между удоволствието и дискомфорта е там, където Черно огледало, моят нов сериал, е ситуиран.

„Черното огледало” от заглавието е това, което ще намерите на всяка стена, на всяко бюро, във всяка ръка: студеният отразяващ екран на телевизор, монитор, смартфон.”

Виж още 5 сериала, които препоръчахме за декември.