Музикален съпровод: Пия за Мария

Миметата да минат през редакцията да почерпят, а ние днес слушаме парчетата посветени на тях

Марчетата са много и ние ги обичаме всичките. Днес празнуват, а ние си сипваме по едно за тях още предиобед и им пожелаваме да се здрави и да целунат днес поне един Иван!

Юхуу. Отново си имаме тема за съпровода, с която да си пусна лигавите хитчета. Хората, които са минали през офиса, знаят, че имам моменти, в който рязко чупя сета с някоя инфантилна песен от миналото. Е, двете парчета за Мариите на Тоника СВ са сред най-пусканите. Освен че съм израснал с хитовете на бургаската банда в жигулито на нашите, първата ми истинска целувка беше с момиче на име Мария. Просто имах късмет при играта на шише пред блока на братовчедка ми. След това малко се влюбих в нея и известно време си мислех, че всички хубави момичета носят това красиво име. Впоследствие разбрах, че не е е точно така, ама все още са ми симпатични. Айде поздрав и наздраве за вас.

Човек, колкото и добре да живее, среща някоя Мария в живота си и тя оставя сериозен отпечатък върху живота му. Затова поетите и музикантите са посветили рекорден брой произведения точно на нея. Аз лично, макар и да не съм Мария, се чувствах като такава още в невръстна възраст заради Рики Мартин, който ми пееше от екрана и ме караше да правя "Стъпчица напред, Мария, стъпчица назад" пред телевизора. Само да уточня, тогава не знаех, че ориентацията му е взела ляв завой, а и честно казано, малката ми главица изобщо не я е интересувало. После дойдоха онези тежки депресивни времена, когато тийнейджърството нахлу в живота ми, а погледът тип "пребозало теле" беше неизменен спътник в ежедневието ми за известно време. Гледаш в точка, мислиш си, че мислиш за супер важни неща, а Сантана опъва струните на душата ти. Това беше времето на "Мария, Мария". Легендарно парче за онези години. Впоследствие отшумяха тийн вълненията, навлязох сериозно в живота и започнах да се боря с трудностите му като "пия, пия, пия, пия от зори". Миленита пее, аз припявам отгоре и едновременно с това се черпя за Марчето – онази имагинерна личност, с която всеки може да се оправдае, когато е вдигнал градуса. Якото е, че днес не е нужно да се оправдаваме, ако това ни се случи…

Миме, стихосбирка бих написал, посветил ти бих куплет, но въобще не съм поет… Шегата настрана. Много важен ден е за мен, защото днес празнуват две скъпи на сърцето ми дами: майка ми Мариана и една от най-близките ми приятелки Мария-Магдалена. Целувам ви, шматки, и ви черпя с това парче.

Честит имен ден на Мария, Марийка, Мара, Марчето, Мури, ооо Марияна, ай лов ю со мъч и довечера да почерпиш!

Живи и здрави цифра време!

Честит имен ден!

Направи коктейл на поне една Мария!