Литературен петък: „Великият Гетсби“, който вярваше в зелената светлина

Защото тя е двигателят на всичко. Надеждата и стремежът, които водят до едничкото желание за живот

  • 29.09.2017
  • от Александра А.

На 24 септември се навършиха 121 години от рождението на Франсис Скот Фицджералд, но това някак мина покрай нас незабелязано. Не защото не знаем кой е. Просто не остава време, в което да си спомняме. Паметта ни бавно и сигурно ръждясва, гоним крайни срокове, давим се в безброй задачи, които сме захванали, и за другото време няма...

Американският писател е златното огледало на ерата на джаза и отразява далечното изгубено поколение. Фицджералд даде на света едни от най-блестящите литературни произведения. Такива, които с картинността си рисуват образи и градят не само сюжети, а цели светове и вселени.

"О, аз обичам многолюдните сборища. На тях е тъй уютно. Когато хората са малко, няма никаква интимност."

Не е пресилено, нито е клише да се каже, че „Великият Гетсби” е една от най-знаковите творби в историята на литературата. Защото разтваря в проза едни ценности, които днес сме забутали някъде дълбоко в умовете си, а някои от тях дори сме погребали... 

„Гетсби вярваше в зелената светлина...“

Една от най-топлещите мисли на тази планета е тази, че Гетсби вярва безкрайно в зелената светлина. Не си чел книгата и не знаеш за какво говоря? Зелената светлина идва от онзи далечен фар на отсрещния бряг. Там, където живее Дейзи. Дейзи, която с елегантните си обувки безпардонно се разхожда в сърцето на Гетсби и забива токовете си до кръв, а той я обича, обича, обича... 

Днес не вярваме тъй безрезервно. Ако зелената светлина е твърде далеч от нас и не ни се плува до далечината, намираме някаква мъничка нищожна лампичка близо до нас и се закачаме към нея. Ако Дейзи отказва да потропа с токове по коридора на сърцето ни, откриваме някоя друга, която ще тича по него и ще се настани там завинаги.

А целият смисъл е в зелената светлина. Защото тя е двигателят на всичко. Надеждата и стремежът, които водят до едничкото желание за живот. Останали ли са герои от роман на Фицджералд днес? Изобщо има ли смисъл да светя в зелено, ако никой не желае да плува до мен?

В сезони като този е хубаво и желателно, дори задължително да отделиш време на себе си и твоите книги. Препрочети ги бавно и забивай всеки ред в мозъка си. Драскай по сърцето си и не се страхувай, че може да ти стане тъжно. Позволи си да се разтвориш в това, което обичаш. Остави го да те убие, както казваше едно друго велико перо. Нямаш време? Глупости! Потърси. Там далеч е. Свети в зелено. Виждаш ли го?

"Гетсби вярваше в зелената светлина, блаженото бъдеще, което година след година се отдалечаваше от нас. Днес то ни е избягнало - нищо, утре ще тичаме по-бързо, ще простираме ръце по-далеч... И едно прекрасно утро... Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото."

Прочети нещо от Краля на ужаса.