Дъвка за балончета - „ура“ за вчера!

Филм за малките, които винаги порастват, и за едно любовно „вчера“, което по-добре да не го прави

  • 02.12.2017
  • от Михаела Самарджиева

Вчера с една боза от 6 стотинки се настанихме удобно за предпремиерата на новата българска лента „Дъвка за балончета“. Филмът на режисьора Станислав Тодоров – Роги по сценарий на Теодора Маркова, Георги Иванов, Невена Кертова и обичния ни Тео Чепилов ни пренесе в любимото детство от 80-те години, когато децата порастваха с „Некерман“, колекциите картинки от дъвки и стрелбата с фунийки. Същите тези деца се влюбваха за пръв път по най-чудния начин, измислян за влюбване някога – на живо. По парковете и стрелбищата, под дърветата, до пейките, под моста до канала. Действието на лентата се развива паралелно между 1988 година и настоящето и проследява съдбата на четири хлапета. Калин (35) е талантлив рекламист, отегчен от живота. Биляна (35) е авантюристка, която не знае какво иска. Като деца двамата са част от щура банда, която всеки ден попада в различно приключение. Съвсем по детски те си обещават да се оженят, но обстоятелствата ги разделят. Калин и Биляна или Иван Юруков и Теодора Духовникова се срещат случайно точно 25 години по-късно и тогава започва голямото весело.

Като начало искаме да кажем точно три пъти „ура“ за няколко достойнства на този филм. Първото „ура“ е за впечатляващия детски каст. Малките големи герои във филма наистина печелят сърца, а Андрея Захариев и Аглея Гумнерова, които се превъплъщават в малките Калин и Биляна, са повече от прекрасни и ни връщат точно там, където трябва – в „Синьо лято“, „С деца на море“, „Войната на таралежите“ и още, и още. Второто ни одобрително кимване за лентата е, че тя не е с претенциите на бомбастичен кинохит.

     

Лежерно, с чувство към детайла тя разказва история, стара колкото света.

Непринудено, достоверно и честно казано, ни е като глътка свеж въздух, без излишни емоционални върхове и спадове, без свръхочаквания, без напън и поза. Като трета заслужена похвала ще отбележим, че има кадри, за които на оператора шапка му сваляме. Цветовете, постановката и усещането в тези сцени ни накараха да се усмихнем и малко носталгично да въздишаме по есента. Тома Марков беше казал, че поетите се нуждаят от алкохол само тук, на Земята „за да могат да лягат от време на време върху тротоарите – без никаква тъга“. Е, ние добавяме, че хората се нуждаят от детство и първа любов, за да могат да лягат в есенните листа точно както малките Андрея и Аглея – ей така, без никаква тъга.

Разбира се, ще добавим, че може би малко по-динамично развитие на някои моменти щеше да е в плюс за лентата, но това са си наши лични усещания на хора, събрали не една и две колекции от дъвки „Турбо“. За финал казваме, че ако искаш да се отпуснеш, да се върнеш назад във времето и да лепнеш една звучна целувка на „вчера“, когато беше наистина хубаво, избери „Дъвка за балончета“. Филмът може да не нанесе непоправим катарзис на душата ти, да не те разплаче или накара да се замислиш, но със сигурност ще ти донесе едно усещане за лекота, лежерна лекота – от най-любимата ни. „Дъвка за балончета“ няма да те събуди, защото не е кино кафе, но пък ще ти дойде идеално сладка, а и сокът й не свършва бързо… Кажи после какво мислиш.

А ако се интересуваш от изкуството на Скорсезе, това ще ти хареса.