Литературен петък: От тротоарите на Париж до покривите на София

  • 08.06.2018
  • от Александра Александрова

Има литературни срещи, които стъпват тихо като малка черна котка по ламаринен покрив. Носят своя собствена култура, която отваря очи и смело буди умове. Дори и рибешки. Има думи, които танцуват с боси крака под музиката на свой собствен саундтрак. Така пише Велина Минкова. Ето какво каза Алек Попов за нея:

“Хроники на градското момиче, разказващо с еднаква лекота и за Париж, и за Лондон, и за Лос Анджелис, и за любимата си София. Една от малкото ведри книги, зачената в смутните времена на българския преход,

“Бразилски храст” очарова с привидната си невинност и свежото си чувство за хумор.”

Без проблем бихме могли да добавим и това, че Велина тихо погалва с магически реализъм (не)магическата ни действителност. Бавно разхожда ходилата си по пясъка на Созопол. С тъга и нежност съблича пласт по пласт модерността от раменете на стария Париж. Разхожда плъхове по тротоарите. Изпитва нежна носталгия по сладките детски години, в които коленете са с рани, а сърцата са пълни с вълнение...

“Бразилски храст”. Това е сборникът, с който можеш да избягаш от всичко, което ти досажда. Градски, умен, стилен, свеж. Ще ти пасне като цветна лятна ръкавица, с която да погалиш лятото си. Ръкавици през лятото ли? Защо не? Кой казва? Велина не спазва реалността. И това безспорно е най-големият й коз.

... Нямаше я вече онази пропиваща плътта артистична атмосфера, изпълнена със страсти и вълнения както преди години в ателието. Но... c’est la vie. Одил сякаш беше останала завинаги на шестнайсет, на колкото беше, когато се запозна с Франсоа, а съзнанието ѝ бе разстлало мита за него върху образите на всички мъже с молив или четка в ръка.

Всяко листо от бразилския храст има силата да те накара Париж да ти липсва, макар и да не си стъпвал там. Да те разтопи и натъжи по т.нар. соц, дори и да не си го изживял. Дългокосият (и дългонос) тип Джудаса може да зарови косите ти в пясъка и да погали тялото ти със солена морска вода. Жак ще се разходи нощем с теб из парижките улици и ще ти покаже плъховете. Но спокойно, не се страхувай. Те просто са част от градския пейзаж. Късче от тротоарната поезия.

Литературата на Велина танцува с въображението ти, а при личен разговор с нея ти оставя усещане за лекота, слънца и пеперуди. Добиваш впечатлението, че можеш да изградиш свой собствен балон от музи. И в него да ти е хубаво. Красиво, топло и уютно. Твой малък въображаем свят, в който улиците са литература, а музиките вдъхновение. Кои музики? На страниците на “Бразилски храст” смело и безотговорно се разхождат The Beatles, Judas Priest, Red Hot Chili Peppers и още, и още, и още…

Велина Минкова породи любов в читателите още с появата на романа си “Доклад на зелената амеба за химическия молив”.  Сега се появява с кратки форми, които безспорно ѝ се удават. Посажда мечти в душата. А без мечти сме изгубени и лишени от смисъл. Скачай смело в бразилския храст. Изгуби се в себе си. Ще ти хареса. 

Разгледай и кои са съвременните български книги, които заслужават да влязат в учебниците тук.