Да обичаш Пабло или да не обичаш Пабло?

Любовта любов ли е без любовници

  • 04.07.2018
  • от Александра А.

Пабло Ескобар. Не човек, а мит и легенда. Злодей. Емблема. Магнетичната личност на колумбийския наркобарон вдъхновява десетки сюжети в киното, но този път испанският режисьор Фернандо Леон де Араноа решава да се опре на книгата на Вирхиния Вайехо и да разкаже историята от гледната точка на безпаметно влюбената жена.

“Да обичаш Пабло” събира на екрана двойката Пенелопе Крус и Хавиер Бардем, които толкова добре влизат в образите си, че не ти остава нищо друго, освен да им повярваш. Дори Пенелопе Крус в интервю казва, че съпругът ѝ така съвършено е влязъл в ролята на Ескобар, че по време на снимките изпитвала смущение и нямала търпение отново в живота ѝ да се завърне истинския Хавиер Бардем.

От този филм няма да научиш нещо ново за Пабло. Няма да те скандализира с разкрития и нови шокиращи факти.

Ще го видиш през очите на жената.

Разбира се, в биографията на наркобарона любовниците са безкрайно много. В други екранни адаптации на живота му журналистката Вирхиния Вайехо е представена като преминаваща и незначителна сексуална муза, но когато тя разказва срещите, впечатленията, любовта и омразата, това няма как да бъде така…

Филмът показва първата им среща, която е на пищно събиране в дома на Пабло Ескобар. Това, което тя чува, е, че поводът е филантропска дейност. Това, което се случва в действителност, е създаването на наркокартел на Меделин. Вирхиния - женена, объркана и самовлюбена жена, която се възхищава от Пабло в неговата естествена среда. В очите му вижда властен, могъщ и силен човек, който сякаш може да управлява света. Ризата му е широко отворена, от нея се подава огромен и неугледен корем, наоколо димят пури и Пабло сякаш е мъжът, който може всичко. Любовната им връзка започва със силно сексуално привличане, скъпи подаръци, луксозни пътувания... бавно чувствата на Вайехо се счупват под тежестта на грозните истини и първоначалната емоция се трансформира в ненавист, последвана от смъртни заплахи и омраза.

“Мога да заменям нещата, но не мога да заменя жена си и децата си."

От човешка гледна точка филмът задава въпроса, колко е опасно да обичаш човек като Пабло. Струва ли си да изгубиш семейството, кариерата, сигурността и спокойствието за любов, която никога няма да бъде твоя в истинската ѝ цялост... защото Ескобар не оставя съпругата си. Любовниците в живота му са преминаващи удоволствия. Малки незначителни трофеи. Вратове за скъпоценни бижута. Красиви тела за освобождаване на удоволствието. Зад въпроса, дали трябва да си позволиш да обичаш Пабло, винаги трябва да стои опитът да не го.

Поглед назад обръщаме и със следното книжно предложение тук.