3 филма за grumpy старчета, които са неочаквано симпатични

Те са възрастни и недоволни от всичко около тях

  • 11.10.2018
  • от Лиляна Георгиева

Хобито им е да мрънкат, при това толкова много, че предизвикват редица комични ситуации. Обикновено „съдбата“ ги среща с някого, който е много по-различен от тях – пол, раса или доста по-млад. Два свята се сблъскват и се получава интересна сладко-горчива история на взаимопомощ. Всеки чрез другия лека-полека показва доброто у себе си, сприятеляват се и след голям обрат филмът завършва с усмивки през сълзи.

Подбрахме три примера, които си заслужават гледането:

„Човек на име Уве“

Първото ни предложение е пример за сполучлива екранизация по книга. Автор на едноименния роман е шведският писател Фредрик Бакман, познат още с книгата си „Баба праща поздрави и се извинява“. През 2016 година излиза и екранизацията, която дори е номинирана за „Оскар“ в категория „Най-добър чуждоезичен филм“.

Шведското кино е специфично, чувството за хумор, ако изобщо го има, е мрачно. В случая балансът тагедия – черна комедия се е получил добре.

В персонажа Уве се превъплъщава Ролф Ласгард. Уве е възрастен вдовец, педантичен и много разгневен на целия свят, особено когато става въпрос за ред в квартала, където живее. Новите му съседи са коренна противоположност – млади, шумни и разхвърляни. След множество трагични и комични случки новата съседка с ирански произход и Уве се сприятеляват, а наяве излизат ретроспекции и истини, които няма как да не развълнуват и най-коравосърдечния зрител.

„Гран Торино“

Всички обичаме младия Клинт Истууд в уестърните на Серджо Леоне. Възрастният Истууд за сметка на това има страхотен усет като режисьор, а в „Гран Торино“ и продуцира, и участва в главната роля.

Персонажът му е възрастен ветеран от войната в Корея, неприятен за комуникация и отчужден от семейството си.

По „ирония на съдбата“ се сприятелява със съседите си – азиатски емигранти, след като един от тях се опитва да открадне автомобила на възрастния мъж.

Силно застъпена във филма е темата за расизма в Америка, закостенялото мислене на много от възрастните (и не само) хора и нуждата от промяна. За съжаление в реалността малко хора биха „извървели“ пътя на героя на Истууд, едва ли биха се променили, което превръща „Гран Торино“ в позитивен пример за всеки зрител.

„Свети Винсент“

Третото ни предложение е още един филм с обрати и голяма доза позитивизъм. В ролята на Винсент е любимият Бил Мъри, който е пенсиониран ветеран от войната във Виетнам. Излишно е да споменаваме, че е много grumpy, нали?! Единственият приятел на Винсент е бременна проституираща рускиня.

Мрачното и ядосано ежедневие на главния герой се променя из основи, когато съседката му го моли да наглежда сина ѝ, докато тя е на работа.

Макар и леко клиширан, „Свети Винсент“ е задължителен feelgoodфилм, поучителен и подходящ за всяка възраст.

Филмите за grumpyстарчета са една ниша, която възвръща вярата в доброто у човека. Неочакваните и често хиперболизирани обрати и приятелства карат зрителя да се замисли за доброто у хората и даването на втори шанс. Често зад маската на grumpyчовек се крие разочарование, тъга и жажда за внимание, които не бива да бъдат пренебрегвани.

А вие сещате ли се за подобни филми?

Виж и тези филми с клоуни, от които да ти се изправи косата.