Нещата от живота

Доза проза за есенните дни

Великите произведения се раждат през есента и това не е никак случайно. Тогава природата също твори с най-топлите си багри и ни пленява с красивите си картини. Да и се насладиш с хубава книга, чаша топъл чай и спокойствието, което тя носи е може би най-приятното удоволствие, което може да си доставиш, затова те срещаме с писменото изкуство на талантливите автори от Творческа академия Заешка дупка. Следващите редове проза са дело на Михаела Иванова. 

КРАЯТ НА СВЕТА

Oт: ИИ: 47хGnuks4nf, model GALAXY M, 4170 – Roger (изкуствен интелект последно поколение)

Първо изчезна залезът. После и изгревът. Сезоните също бяха заличени. Без повече горещи дни, без повече студени дни, без повече сняг, дъжд, вятър, виелици и силен пек. Без повече кълбести облаци, перести също, без огледалния свят, който те създават да наглежда земния. Без рожбите му в детското въображение. Без въображение. Край на жълтото на есенните листа, на розовото на цъфналата вишна, на бялото на снежната покривка или шареното многообразие въобще. Без много цветове. Без много цветни очила също, само RAY BAN-ки – класически бъбрекообразни, тъмни и всеобщи. Без никаква мода.

Времето за суета отмина. Човекът го изкупи с душата си.

Сега има пари за всичко. Но не му трябват. Няма вече радости, но няма и нещастия. Няма болести, земетресения, пожари, наводнения и други бедствия – няма ги техните жертви и герои. Няма също  войни, въстания, протести, конфликти, семейни спорове, защото няма и различни гледни точки. Договориха ги преди време с устав, един алгоритъм така го сметна. Много шум за нищо не е добре, а и за нещо също. Без шумове въобще. Излишни станаха и висшите идеали – изчезнаха от само себе си. Детските градини затвориха. Училищата също. Университети, библиотеки, читалища, културни домове – всичко спря да работи. На човека повече не  са му   необходими. Изкуственият интелект направи така, че да не му се налага да учи, да няма нужда да знае. Друг мисли вместо него. Намира му къща, жена и приятели, изчислява възможността и необходимостта да се възпроизвежда, грижи се за здравето, графика и удобството му. Край на професиите – фелдшери, шлосери, адвокати, фризьори, миньори, синоптици и т.н. – те вече нямат смисъл. Каквото трябваше, вече е създадено. Каквото има да се прави, роботите ще го създадат услужливо, без усилия. Останалото е взаимодействие между хората, което носи емоции. Без повече взаимодействие между хората.

Без повече емоции. Емоциите правят нещата трудни, а човекът поиска да му е лесно.

Бори се за това векове наред, като създаваше още и още неща за свое улеснение, докато накрая не създаде една по-сложна форма на себе си, която да опрости всичко. Според редица изследвания емоциите само дестабилизират системата за устойчиво развитие на човешкия род поради своята ирационалност, непредвидимост и неконтролируемост. Без повече съчувствие , загриженост, емпатия и саможертви. Без повече драматичност. Без екзалтации. Последните само повишават нивото на ендорфин главоломно, което предизвиква силни отклонения от новопостроената норма. Без повече кина, театри, опери, концертни зали, циркове и галерии. Смъртността на човечеството в резултат на самоубийства се повиши драстично. Някои не издържаха на това улеснение. После алгоритъм наложи спирането на опиатите – всякакъв вид алкохол, леки и тежки наркотици, антидепресанти, естествени психотропи, специфични растения и животни заради продуктите им, синьото сирене (някога беше доказано, че при голямо количество поглъщане на последното на гладно се възбуждат интересни продължителни сънища) и т.н.

Това замалко не доведе до революционни емоции, но всеобщата депресия надделя. 

Край на чувствата – контролирани и неконтролирани. Край на сънищата и мечтите, край на книгите, край на поезията – безполезни светове на ирационална душевност, която човекът изтри от игралното поле на действителностите. Направи го сам и доброволно, като се отказа от времето си. Размени го срещу пари, които му купиха навик. Той бързо свикна с инерцията и навика. Така той ампутира душата си на безброй парчета, които скри в различни кашони с извинения, които пази дълго в  тъмния си килер. После запали и унищожи. Така последно изгоряха и съвестта, и моралът. Беше голям студен огън. Последният огън. После всичко изпадна в сивота – без нюанси, без възражения, без на някого да му пука. Музиката спря завинаги. После никой не искаше да прави повече нищо. Роботите почистиха отломките.

Надяваме се и твоята есен да се превърне в муза, а ако искаш да разбереш повече за авторите от Творческа академия Заешка дупка, можеш да го направиш тук.

Ето и няколко красиви кадъра с есенна фотография, от които да ти стане уютно

Peaky Blinders или английската драма повдигаща духа

Какво се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв