Любов като на кино

В най-романтичния месец от годината гасим лампите, загръщаме се с кинолентата на Големите любови и гледаме как се прави...

  • 02.02.2019
  • от Елена Колева

Това не са просто филми. Това са шестте стълба на исляма в любовта. Истории, които не само ни показват нагледно какво е да сме в нейно подчинение. Но и как да го правим красиво.

Също като корабите и връзките имат нужда от закрепване към дъното. От тежест, с която да противостоят на силите, стремящи се да ги преместят. Но ако във филмите трагично стеклите се обстоятелства са идеалната котвена верига, то в живота нещата не се прецакват толкова лесно и красиво. И съответно не създават грандиозен сетинг за вашата любов.

Как да превърнем любовта в нещо, което си струва да бъде разказано? Защото колкото по-интересна е тя, толкова по-малко ще ни се иска да свърши.

На първо място е желанието за любов. Желанието да ти е неудобно. Да не те устройва и да ти е трудно. Веднъж трябваше да ми правят операция, а момчето, с което бях, не ме придружи до болницата. На сутринта, докато прохождах, държейки торбичка с телесни течности, и от интензивното пристъпвах в люлеещото се фоайе, на най-горещите седалки на света ме чакаше просто майка ми.

Заебете моралния казус тук, но онова момче беше пропуснало идеалната възможност за красив сетинг и още тогава трябваше да го разкарам. Тогава в болницата имаше друго момче и момиче. Той я носеше на ръце през антисептични облаци, а тя стискаше рентгеновата снимка на любовта им между зъбите си.

За съжаление да драматизираш в любовта е изкуство, което не всеки владее. Нужни са болка, въображение, нерви и чувство за ритъм, който да разграничава етапите във връзката. И когато трябва, да ги подсилва с надеждно и негласно договорено мълчание. Нужна е мъдростта да знаеш, че любовта не е Cirque du Soleil. И добротата да нямаш нищо против.

Разбира се, сценографията и топографията на любовта също не са за подценяване. Истинската любов е по-красива на светлината от обикновена крушка, отколкото на тази от дизайнерски лампион. И предпочита да се въргаля на някой покрив в смачканите чаршафи на небето, вместо в петзвездния хотел.

И все пак едно от най-важните неща, за да не изплува любовта ви на повърхността, е да не се отказвате. Да искате да бъдете приятели. Да обичате така, сякаш един милиард човека ви гледат. И обичат заедно с вас.

Аляска (Alaska, 2015)

Надин: Кажи ми нещо за себе си… Нещо нормално.
Фаусто: Не знам.

Надин: Тогава аз ще съм първа.

Фаусто и Надин се запознават на терасата на един хотел в Париж. И още в първите десет минути ни дават незабравим урок: за да те удари онази крехка случайност и да срещнеш някого, най-напред трябва да ти писне от нещо друго. Преди дори да могат да излязат на нормална среща, Фаусто отива в затвора. Надин няма да го посети зад решетките, но ще спази обещанието си да не го забравя. И въпреки че двамата ще направят всичко възможно да се наранят до синьо, любовта ще се връща на прага на  поносимостта като изоставено и досадно псе. Забележете сценографията на любовта: кафенето, бордюра, басейна, патерицата, масата в кухнята.

Голяма любов (BIG LOVE, 2012)

Емилия: Какви са нашите сладки мечти?
Мачек: Мечтите водят до разочарование. Така че нямаме никакви мечти.

История за двама души, които не могат да бъдат заедно, нито да живеят един без друг. Мачек е неосъществен музикант и служител във фармацевтична компания. Емилия – израснала без баща и копнееща за ментор в живота. Това е една от онези любови, които се отпечатват върху уличния асфалт и в индигото на небето. Безспирна въртележка из града и кривата на отношенията. Психолозите я наричат токсична заради дифузната светлина, която оцветява любящия човек в насилник. Но тук фокусът е не Мачек, а Емилия и нивата, на които го обича. Като в литография на Ешер архитектурата на любовта е ирационална и се движи по безкрайна и обърната с главата надолу стълба. Урокът е за неофилите – всички онези, които са готови да заебат любовта в името на нещо ново.

Панама (Panama, 2015)

Йован: Защо продължаваш да ме лъжеш?
Мая: Ти си полудял. Знаех си, че ще извъртиш всичко.

Йован започва да се среща с Мая съвсем небрежно. Малко по малко тайнственото и ненатрапчиво поведение на момичето обсебва все по-голяма част от мислите му. Това е онзи Йован, който всеки от нас храни у себе си малко или много: той търси улики в профила на приятелката си – неясни, но страшни призраци от паралелния ѝ живот. Когато бях на премиерата на “Панама” в кино “Одеон”, режисьорът Павле Вукович призна, че сюжетът е вдъхновен от негови лични преживявания. Каза, че във всеки от нас диша по една такава тъмна и страшна стая. Но докато обсесията тук е основната тема, поведението на Мая е онова, от което трябва да учим. Умението да вярваш, без да искаш доказателства. И да бъдеш по-лек от водорода в любовта.

Любов (Love, 2015)

Мърфи: Тайните те правят по-силен.
Електра: Не. Тайните те правят по-тъмен.

Мърфи е американец, който живее в Париж. И е нагазил до уши във връзката си с нестабилната Eлектра. Без да подозират за последствията, които ще има върху отношенията им, един ден те канят своя съседка в леглото си. И ето я червената стая на абстиненцията към някой друг и разговорите, и лабиринта – толкова важни за този вид връзка. Ето я наситената и отровна като живак бездна на недостижимото, което някога все пак си имал. Тази порода любов не е за аматьори. Тя е за професионалисти. Тя е noir. Едно безкрайно и болезнено проникване. Изключително породиста и трудна за постигане. А който все пак успее да я постигне, се превръща в творец.

Ръжда и кости (Rust and bone, 2012)

Aли: Искаш ли да се чукаме?
Стефани: Моля?
Али: Искаш да знаеш дали все още се получава, нали? Ами да се чукаме!
Стефани: Просто така?
Aли: Да!

Едно обикновено запознанство в бара понякога може да се превърне в съединителна тъкан и за най-малките парчета от потрошения ни свят. А една злополука – в най-важното болтче от системата на любовта. Няма как да не сте се питали все някога: “А дали той/тя щеше да ме обича така, ако бях с двайсет килограма отгоре или без една ръка?”. Този филм е най-великият учебник по анатомията и мускулите на любовта. Наръчник за това, как да превърнеш фрактурите на връзката в подпорни стени. И разбиващ сърцето ти епос за криворазбраната сила на съвършенството. Във връзката на Али и Стефани дори ревността е смешна – отдадеността е стоножка и тича хиляда пъти по-бързо от нея. Простичко и без много думи. Силна в чупливите си места, тя те носи през всичко и те търси без срам.

Необратимо (Irreversible, 2002)

Алекс: Наскоро прочетох най-невероятната книга.
Маркус: И каква е тя?
Алекс: За това, как бъдещето е вече написано.

Събитията през една съдбоносна нощ в Париж се разгръщат в обратен хронологичен ред, след като красивата Алекс е брутално изнасилена и пребита в един кървавочервен подлез. Нейният приятел и бившият ѝ любовник поемат нещата в свои ръце и тръгват по следите на насилника към бар, наречен Rectum. Филмът ни люлее между гениалната тривиалност на любовта и блаженото невежество за причинно-следствените връзки. Той ни мята от единия в другия край на ринга и ни уверява, че намеренията са всичко и нищо. Учи ни, че на повърхността на ежедневието любовта може да има съвсем различен цвят от този три метра по-надолу. И че без теста на обстоятелствата може и никога да не разберем разликата. Заедно с тези уроци “Необратимо” слага знак за внимание пред всяка наша крачка, наказвайки насилника в нас още преди да е извършил престъплението. Гаспар Ное извежда и една жестока, неоспорима и въпреки това прекрасна за НЕВЯРВАНЕ истина:

Времето разрушава всичко.

Повече за Елена Колева можеш да прочетеш тук

Виж кои са най-привлекателните герои в литературата.

Кой заслужава да носи титлата Най-добър бар и ресторант за 2018, решаваш ти. Гласувай и спечели Samsung Galaxy Note 9

Последвай ни в инстаграм.