Наздраве за 7-те най-големи пияници в романите

По повод Трифон Зарезан, виж кои са героите, които никога не съдим за любовта им към чашката

0 коментара Сподели:

Нека си признаем – алкохолът е онази неизменна част от живота, която може да бъде както приятно опиянение, така и доста грозна картинка. Щом се вгледаме по-внимателно обаче, ще видим, че спиртни напитки се леят от страниците на едни от най-обичаните романи. Не само писателите са се вдъхновявали от чашката, но и техните герои също.

Затова в Месеца на любовта и виното дойде време да обърнем поглед към онези симпатяги, които посръбват юнашката. Независимо дали са заклети алкохолици, или просто обичат купона, тези герои оставят следа. Защото именно бутилката ги подтиква към безразсъдни обрати в живота им, независимо дали за добро или за лошо.

1.       Майкъл Хенчард от „Кметът на Кастърбридж“

Едноименният кмет така си пийва, че става нарицателно за пълен лузър в епоха на високи ценности. Добре, напил си се в кръчмата с някаква смесица от ром и мляко, но чак да продадеш съпругата си на някакъв моряк… Това вече може да се нарече „провалът на века“. Всъщност това е сцената, от която тръгва цялата завръзка в опияняващо увлекателния роман на Томас Харди, така че може и да е вярно, че всички интересни събития тръгват от чашката.

2.       Дик Дайвър от „Нежна е нощта“

Самият Ф. Скот Фицджералд е бил легендарен бохем, така че няма как всеки негов главен герой да не е свързан с блясък, купони и… ужасен махмурлук. Малко са романите, които могат нагледно да опишат спиралата на провала с такава прецизност и грация. Дик Дайвър е елегантен крал на Ривиерата в един момент, а в друг е вече пропаднал пияница, отхвърлен от любимите си хора. Явно затова е това постоянно предупреждение: „Да се консумира с удоволствие и мярка“…

3.       Брик Полайт от „Котка върху горещ ламаринен покрив“

Тенеси Уилямс пише пиесата през 50-те години, когато самият той е дълбоко в капана на алкохолното пристрастяване. Неговият герой Брик Полайт е бивш футболист, който прекарва дните си в пиене, за да забрави, че се е влюбил в съотборник. Не е ли едно гузно удоволствие да четеш за хора, чийто живот се преобръща благодарение на празната бутилка?

4.       Джак Торънс от „Сиянието“

Алкохолът не действа добре на изолирани хора в затрупан от сняг хотел. Никой не знае това по-добре от Краля на ужаса Стивън Кинг. Затова поставя героя си Джак Торънс в обладан от духове хотел и му налива едно завидно количество напитки, за да се отърве от зловещото присъствие. Барът и призраците в него са основна сцена в романа и това подтиква към размисли дали пък в чашката не се крие вратата към други измерения?

5.       Хенри Чинаски от „Жени“

Обществена тайна е, че Чинаски служи като алтер его на самия Буковски в много от романите и разказите му. Човекът си остава непоправим пияница, макар да е връхлетян от слава и жени или може би точно заради това. Предпочита виното си направо от бутилката, докато разсъждава следното: „Точно това е проблемът с пиенето“ — помислих си аз и отидох да си налея питие. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо“. (превод Богдан Русев)

6.       Рейчъл Уотсън от „Момичето от влака“

Е, време е да разбием мита, че само мъжете са алкохолици, и да обърнем мътен поглед към тази объркана дама. Рейчъл е нещастна от разбития си брак, което я кара да посяга доста често към бутилката и още по-зле – да я носи навсякъде със себе си, все едно е минерална вода. Като по учебник, не пропуска да звъни на бившия си точно когато е нафиркана до козирката, но освен това се забърква и в мистерия. А няма по-лошо да попаднеш в центъра на престъпление, без да си спомняш какво си правил снощи.

7.       Борис Морев от „Тютюн“

Родните автори също умеят да пишат увлекателно за човешкия провал и доказателство за това е Димитър Димов. Той не се отклонява от тънката червена нишка на световните си колеги, която свързва спирта по-скоро с падението, отколкото с радостта и празника. Богатството и властта са безсилни да заглушат самотата и тежкия характер на Борис, но за сметка на това напитките се справят идеално с това. Макар и до време.

За още книжни коментари виж тук.

Заповядай на официалното афтърпарти на Go Guide Food&Drink Awards.

Последвай ни в инстаграм.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *