Нещата от живота

Бруталният датчанин и филмите, без които нито той, нито ние може да сме същите

Професия – режисьор / сценарист
Националност – датчанин
Възраст – 43 години
Отличителни белези – кестенява коса, очила, страда от дислексия и цветна слепота, създател на най-култовия филм на 21-ви век
Авторски похвати – бибруталност, засилена стилизираност, ярки цветове, червено, минимализъм, електро-синт-поп музика
Обича да работи с: Мадс Микелсен, Райън Гослинг, Гордън Браун, Златко Бурич, Клиф Мартинес (композитор), Матю Нюман (монтажист), Бет Микъл (сценографк)
Фен е на Алехандро Ходоровски (посвещава му последните си два филма), Breaking Bad
Ларс фон Триер:
Баща му Андерс Рефн многократно монтира филмите на Ларс фон Триер ("Антихрист", "Танцьорка в мрака", "Порейки вълните")
Никълас лично отказва на Ларс да режисира филма по негов сценарий – "Скъпа Уенди"
Публично се извинява от името на Дания относно коментарите на Триер в Кан през 2011 за Хитлер и евреите

Въпреки "Drive" Рефн няма книжка и е късан 8 пъти на изпита

Малко след като приключи 67-ото издание на фестивала в Кан, решихме да пуснем класация за любимите ни филми на един от членовете на тазгодишното жури – очилатия симпатяга Никълас Виндинг Рефн. Датчанинът не е чужд на френската Ривиера, след като последните му два филма се надпреварваха в основната конкурсна програма през изминалите години и през 2011 грабна приза за най-добър режисьор. За филмите малко по-късно. Роден в Копенхаген, Рефн се мести с родителите си в Ню Йорк на 8, а на 17 се връща обратно в родния си град, за да завърши гимназия. Той е син на родителите си (но само донякъде) – баща му е режисьор и монтажист, а майка му – оператор, но малкия Никълас не споделя възгледите им за кино.

"Родих се във филмово семейство. Родителите ми са израснали с френската нова вълна. Тя беше господ за тях, но за мен беше антихристът, а как по-добре да се изправиш срещу родителите си от това да гледаш нещо, което майка ти ще намрази, което за мен бяха американските филми на ужасите. Когато гледах "Тексаското клане", осъзнах, че: "не искам да бъда режисьор, не искам да бъда сценарист, не искам да бъда продуцент, не искам да бъда оператор, не искам да бъда монтажист или звуков инженер. Искам да бъда всички тези неща наведнъж. А този филм доказа, че това може да се случи, защото това не беше нормален филм."

Бурният нрав на Рефн, изграден по улиците на Ню Йорк и Копенхаген, се проявява и в професионалното му обучение и докато следва в Американската академия за драматично изкуство (където са завършили имена като Сесил де Мил, Робърт Редфорд, Кърк Дъглас, Грейс Кели, Джим Касаветис и мн. други), Никълас хвърля чин в стената на учебното заведение и е изключен. Малко по-късно се записва в Датското филмово училище, което напуска месец по-късно, за да влезе в киното.

Влечението на Рефн по хорър филмите оказва голямо влияние в кариерата му. Той е един от най-бруталните режисьори и въпреки че не прави филми на ужасите, а жестокостите, които показва, рядко намират партия.

Обръща голямо внимание на визията, а ярките цветове и високият контраст в лентите му са нещо като запазена марка, която е развива до съвършенство с "Бронсън", "Drive: Живот на скорост" и "Само Бог прощава".

Причината за това всъщност не се дължи единствено на творческия му потенциал. Рефн страда от цветна слепота (дисхроматопсия): "Не мога да виждам средните цветове. За това всичките ми филми са много висококонтрастни, ако не беше така, нямаше да ги виждам добре." Освен това също като Уолт Дисни, Стивън Спилбърг и Гай Ричи, датчанинът страда от дислексия.

Една от важните роли в "Drive: Живот на скорост" предлага на Брайън Кранстън неслучайно:
"Вероятно съм най-големият фен на "Breaking Bad" в целия свят. Това е като да гледаш Шекспир, но не на сцена. Смятам, че е абсолютно възхитително написан, режисиран, изигран и заснет. Сериалът избута границите на това, как гледаме на телевизията. Напълно избяга от епизодичната структура и всеки сезон отделяше пластове от неизбежната съдба на Уолтър Уайт. Намирам това за много вдъхновяващо. "Breaking Bad" ме накара да гледам на телевизията като нещо, в което вече искам да работя."

А сега за филмите му:

PUSHER И PUSHER II

След като написва, режисира и изиграва главната роля в късометражен филм, излъчен по местна кабеларка, Рефн е забелязан и му е направено предложение, на което не може да откаже – да превърне 5-минутното филмче в игрална лента. Но той отказва и собственоръчно намира средства и скоро на 24-годишна възраст прави независимия си дебют, който бързо добива култов статут и по-късно прераства в трилогия.
Суровата криминална лента на младия режисьор е изпълнена с магнетични, но естествени герои и правдоподобна история, а афинитетът му към насилието личи отдалеч. В главните роли виждаме Ким Бодния, Мадс Микелсен и Златко Бурич (и тримата играят във втория филм на Рефн – "Bleeder" (1999). Лентата вдъхва живец на тривиалното дотогава криминално датско кино и се счита за първия датски гангстерски филм, а вълни от фенове дори носят същите дрехи, като героите във филма. "Pusher" отваря големи врати за актьорите си, а погледнат като трилогия, много умело успява да структурира историята и героите си, които постоянно се развиват. В първата виждаме Микелсен във второстепенната роля на Тони – забавния, но неуверен приятел и поддръжник на Франк (Ким Бодниа), докато във втория филм Тони е главното действащо лице, изправен пред избори, които ще променят живота му завинаги.

БРОНСЪН

Биографичната лента на Рефн за "най-великия" британски затворник – Майкъл Питърсън, по-известен като Чарли Бронсън, разкрива огромния потенциал на Рефн извън гангстерския жанр. След финансово пагубния англоезичен дебют "Страх Х" (2003), Никълас прави най-доброто си решение, като избира Том Харди за главната роля, а резултатът е едно от най-експресивните и ненормални актьорски изпълнения, които някога можете да гледате. Подготвяйки се за ролята, Харди прави по 2500 лицеви опори на ден в продължение на пет седмици. Актьорът пресъздава затворника перфектно. Дори по време на подготовката за ролята си затворникът е бил впечатлен от начина, по който Том го имитира по време на свиждания в килията му. Той е бил и единствената реална връзка на Рефн със затворника, тъй като на него му е отказван достъп до истинския Питърсън, защото режисьорът не е британец. Чисто повествователно "Бронсън" няма голяма стойност – сякаш гледаме случайни моменти от живота на затворника, без никакво развитие или динамика, но уменията на Рефн успяват да създадат поредния негов култов филм, който не спира да хвърля в очите ни неземните качества на Харди и визуалната маниащина на Никълас + малко New Order, Pet Shop Boys и дози класическа музика, довела до сравненията на Рефн и "Бронсън" с "Портокал с часовников механизъм". С бюджет от 230 000 долара независимата лента успява да изкара цели 2,3 милиона долара.

САМО БОГ ПРОЩАВА

Последната лента на Рефн дерзае още по-смело. Развиващ се в мрачния подземен свят на Банкок, "Само Бог прощава" е една жълтеникавочервена история, отнасяща се предимно до извратената душевност, желания и страхове на героите. Това не е реалният свят, а една стилизирана кърваво-приказна алтернативна действителност. Главният герой има само 17 реплики, а дори актрисата Кристин Скот Томас (в ролята на Кристал) казва, че филмът е обезпокоителен и много труден за гледане. Но все пак това е нормално за нещо, вдъхновено от Гаспар Ное. Средностатистически зрител трудно би издържал целия филм, камо ли да му се наслади и въпреки че и ние намираме жестокостите за прекалени, приветстваме свръхстила и авторството на Рефн и се надяваме той да не се променя, поне скоро!

DRIVE

Магнум опусът на Рефн съчетава всички положителни качества в кариерата му до момента, умножени по сто + 0% от отрицателните му качества. Спечелва му номинация за Палма и награда за най-добър режисьор, но по-важното е – да, "Drive" е перфектният филм. Всичко, което изобщо бихме искали от един филм. И въпреки на пръв поглед да напомня за "Шофьорът" – мистериозен безименен шофьор, който няма равен в занаята си, наемник, който си изкарва прехраната, като кара коли за измъкване от обири и други ситуации, като погледнем който и да е фактор от двата филма и го сравним – сценарий, режисура, актьорска игра, музика, кинематография, монтаж, лесно можем да стигнем до простия извод, че киното днес може да бъде по-силно от всякога. Семпъл, но достатъчен, точен и ясен сюжет, лишен от излишности и жанрови клишета. Кратки диалози. Зашеметяваща режисура, превръщайки филм с много малко автомобилни сцени в най-добрия автомобилен филм, правен някога. Герой легенда и легендарен поддържащ състав – Шанън, Бърни Роуз, Стендарт и Нино или съответно Брайън Кранстън, Албърт Брукс, Оскар Айзък и Рон Пърлман. Магически синт-поп саундтрак, който не можете да спрете да си тананикате и слушате с месеци. Това е "Drive" на Никълас Виндинг Рефн.

А кои са петте филма на Уес Андерсън, които трябва задължително да видиш?