Разходка из анасоновите насаждения на остров Лесбос

Лесбос не е това, което си мислиш. Факт е, че от ученическите ми години в главата ми е останала историята за древногръцката поетеса Сафо и нейните стихове, посветени на любовта към жените, но в момента, в който влязох в по-зряла възраст и открих влечението си към узото, разбрах, че това е островът майка за любимата ми анасонова течност. Любопитството, съдбата и поканата на Ouzo Plomari ме отведоха в епицентъра на събитията. Видях с очите си целия процес по производство на узото. От поляните с анасонови насаждения, през дестилерията и фабриката, където се чувствах като в предаването How it‘s made?. Вдъхновен от всичко видяно, реших и аз като Сафо да напиша някой и друг ред за остров Лесбос.

Ще започна с историята на Исидорос Арванисис – основателя на Ouzo Plomari. Името му е изписано на етикета още от 1894 година. От самото начало той е амбициран да превъзхожда всички останали производители на узо на острова и това да стане известно по всички краища на света. Пътувайки надлъж и шир, той изследва и събира всички аромати и натурални съставки на билките, които да използва за уникалната рецепта на своето узо. Прекарвайки безбройни часове в дестилационната, той постоянно пробва и променя пропорциите, докато полученият продукт не впечатли истински с качествата си. След много години опити търсеният резултат и вкус вече ни е ясен.

Едно от най-пивките и качествени узакита, които съществуват на пазара.

Разпознаваемо и обичано навред. Може да заключим, че към днешна дата господин Арванисис е успял да постигне заканата и да сбъдне мечтата си. Уникалната рецепта от съставки и пропорции той успява да запази в тайна и да предаде на своите деца и внуци. Тъй като бях на място в завода, в разговори с хора от персонала, запомних някои от тях и ще ти ги споделя, но нека си остане само между нас! Най-важните компоненти са, разбира се, от благословения остров Лесбос. Общо 15 билки участват в рецептата на тази „бяла“ магия. Записвай си част от тях. Меката, кристалночиста вода, идваща от извора на река Седунда. Най-хубавият и ароматен анасон, който се отглежда в китното планинско селце Лизвори. Солта е от солницата на Калони. Копър, канела, индийско орехче, екстракт от мастиково дърво са от полята и върховете в района. Като добавка се слага и малко звезден анасон, който се оказа, че вирее само в Азия, някъде между Виетнам и Китай.

Дестилацията също е много важна част от целия процес. С очите си видях големите ръчно правени медни казани, където течността минава двойна дестилация и безброй проверки в лабораторията. В супермодерната голяма зала, в която става бутилирането и пакетирането, пък се чувствах като в How it‘s made по Discovery. Дългата поточна линия бутилира по 500 бутилки в час. А годишното производство на Ouzo Plomari е близо 30 000 000 литра. Представяш ли си. Море от узо. Прекрасно. Запознах се и с настоящия наследник на бранда – Никос Калоянис.

Супер впечатлен съм от ентусиазма и енергията на този 79-годишен младеж. Говореше с такава страст за това, което прави, отделяше внимание на всеки детайл. Обгрижваше ни не като гости, а като приятели. Това за пореден път ми доказва, че когато си човек и правиш нещата с любов, те просто се получават.

Разгледай още летни пивки изкушения тук.