И твойта майка също

Едно четиво за следващия път, в който падне мазилка от тряскане на вратата вкъщи, затвориш категорично телефона или решиш, че повече няма да стъпиш у вас

0 коментара Сподели:
И твойта майка също

Знаеш ли, че на моменти си ужасно животно? Не си оправяш леглото, не си измиваш чинията, като се наядеш, тоалетната мирише след теб, а лошите ти настроения са в изобилие. Изконното ти право на парти и безсрочно излизане с години дълбае бръчката между веждите на човека, който знае как да пере любимата ти блуза, така че да не се прецакат цветовете й.

Тя е спец по всякакви магически методи за почистване на петна – било то от фон дьо тен върху роклята ти за изпращането минути преди да тръгнеш за едно от най-тържествените събития за последните ти 19 години.

Било то от майонеза, защото ядеш като невидял. Било то от кръв, след като си се пречукал някъде пиянската. Или пък петната от сълзи, от любов и от обида. Тях също знае как да заличи. А ти умееш да й боядисваш косата. В бяло. Без да искаш. Защото от нещата, които приемаш за даденост, мама е в топа.

И на нея си го изкарваш, когато са ти разбили сърцето или когато поредното интервю за работа е пълен батак.

И преди да почна да звуча като поредното мила-моя-мамо произведение, ще се върна към реалността. Майка ми може да е невероятен дразнител. Двете заедно сме способни да произведем децибели, които по скалата се класират малко над опасните за слуха. Светогледът ни е коренно различен за някои неща, а това също е добра предпоставка за домашно издание „Съдби на кръстопът“. Понякога големите ми мечти изгниват още в зародиш, защото тя умее да ми резне крилата с две думи. И колкото и добре да разбирам, че е, защото я е страх да не падна от високо, на мен ми се лети и не понасям някой да ми връзва тежести за краката.

И понякога я подценявам.

Като малка ме беше страх да й кажа, че ме боли гърлото, за да не ми се кара (?!?), днес ме е страх да й споделя провалите си, за да не я разочаровам. Когато не живееш с нея, не е толкова трудно да скриеш падението си, но, по дяволите, какво в онзи малко по-различен тон в гласа ми ме издаде? Може би не е имало разлика. Може би тя просто усеща. Тогава виждам, че съм я подценила. Тогава, когато вместо критика, получавам разбиране, а вместо скандал – подкрепа. Не че нещо, но и тя е минала през страха от провал и през разочарованието, когато все пак се провалим (защото това си е природен закон).

Сигурно и ти като мен живееш с идеята, че си над материалното. И те дразни, когато ти се говори за пари, защото всячески се стараеш да се независим.

И твойта майка също. Само че тя иска сигурност за теб, а сигурността я разбира по по-различен начин поради странното й призвание на твой родител. И понякога това включва да придава особено значение на материалното.

Супер ти е напрегнато, защото нищо не върви по план, и ти е през пъпа дали подът е минат с мопа.

На твойта майка също. И тя работи по цял ден, и тя иска любов, само че Тиндър и Фейсбук не са опции за нея, а е малко по-сложно, когато си омъжена от 20-30 години. И точно защото нейният живот също не се върти само около петното на плочките, можеш и ти чат-пат да го забърсваш.

Забелязала съм, че мога с лекота да кажа на някого, че го обичам, да му покажа разбиране и да проявя търпение. С майка ми обаче точно тези три неща сякаш са ми най-трудни. А никой не се е старал повече за моето „обичам те“, за моето разбиране и за моето търпение. Тя заслужава.

И твойта майка също.

Марта ти разказа как синът й намери щастието в локва и как понякога не просто трябва да се намокриш, а да разплискаш наоколо. Колкото се може повече.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *