Музикален съпровод: Morning Glory

Какво слушаме преди да идем до редакцията

0 коментара Сподели:

Вдъхновени от това прозяващо се, мързеливо понятие „сутрин“, решихме да минем на друг левъл във взаимоотношенията си с теб, като ти признаем някои от нещата, които правим точно след като се събудим. Равносметката е следната – в редакцията сме се събрали хора, които за закуска правят най-разнообразни дейности в началото на деня – йога, упражнения, секс, някои пият лимонова вода, други карат колело, трети прекаляват с кафе и цигари… но това, което ни обединява, е, че всички слушаме музика , докато се разсънваме.

Това е общото кратно на всички ни, което ние ще споделим днес с теб в една секси пижамена плейлиста . Току-що измъкнали се от леглото, на терасата, с котка в скута, тихо пиейки кафе, ние си пускаме различни парчета. Защото, както гласи една  goguide поговорка – кажи ми каква музика слушаш сутрин, за да ти кажа какъв си. И ето какво се оказа…

Тъй като подсъзнанието никога не спи, при мен май по цяла нощ реди плейлисти, с който да ме буди сутрин. Много често ми дава отговори на разни главоблъсканици или просто тонус за деня. Тези дни бях на концерт на Камелия Тодорова в зала „България“. Ми беше красиво. Тя в компанията на Живко Петров предварително породиха в мен очаквания, които бяха оправдани. После си размишлявах колко хубаво, е че имаме такива артисти. Хубаво е да ги ценим и да им го показваме, защото след тях, честно казано, не знам какво ни следва. Залата беше пълна, браво!

Обикновено ми трябва около час сутрин, за да вкарам във форма душата и тялото. Като след задължителните 10 минути в банята има опция да продължа през останалите 50 със или без музика. Понякога се радвам на тишината, а понякога просто имам нужда от нещо, което да разсее всички мисли, да ме пренесе някъде на топло, а още по-добре там, откъдето се върнах преди няколко месеца. Tози сет има свойството да телепортира и ако пробваш да си затвориш очите, докато го слушаш, току-виж си се озовал в Tulum.

Сутрините ми са фанатично спокойни, така ги обичам. Избягвам да си поглеждам телефона, докато не се разсъня. Още в леглото се протягам като котка (някаква моя измислена йога),  приготвям си вода с лимон и последната ми зависимост– ямайско кафе, чийто аромат заслужава да бъде капсулован и запазен за следващите цивилизации. Душ, 5 – 10 минути  спокойствие на терасата, зяпайки към парка в пълен дзен плюс chill музика са част от неизменните ми сутрешни навици.

Напук на всички схващания моите сутрини са доста приятни. Трябва ми само двойно късо в чашата, малко OFWGKTA в слушалките и повече слънце в градинката. Има ли ги, всичко друго е лесно.

Ако трябва да бъда честен, когато стана сутрин, нямам желание да виждам и чувам никого, преди да си изпия сутрешното кафе. След това си пускам U2 и всичко си идва на мястото.

Щях да бъда от онези хора, на които им казват morning person,  ако сутринта се случваше около обяд.

Чуй какво слушахме миналия път.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *